"Алена кралица" - ревю и цитати

21:59



Книга: Алена кралица
Автор: Виктория Айвярд
Издадена: 2015 г. 
Жанр: антиутопия, young-adult,
Оценка: 

"Пламък и сянка. Едното не може да съществува без другото. "


    Е, колкото и да обичам този цитат, признавам, че го усещам като малко краен, твърде пресилен и предварително осъдителен. Очевидно, че книгата е пламък, без никакви сенчести места по нея. Предполагам, че това е едно от изключенията на тезата му.
     Нещото, което не харесвам на юношеската  проза и на фантастиките, е това, че заради прекалено им количество, често съм скептична, когато вляза в книжарниците и видя нови и нови заглавия. През ума ми минават въпроси: "Ох, заслужава ли си?", "Пак ли поредната хубава корица?", "Дали е чак толкова хубава, колкото я рецензират?". Често съм била залъгвана от хубави думи, свръхсуперлативи, майсторски изпипани корици; създавам си огромна еуфория и нагласа, купувайки книга, надявайки се, че о-боже, тя ще бъде приказна, а накрая единствено попивам от разочарованието и отегчението страница сред страница. 
       Притеснявах се, че "Алена кралица" ще бъде поредната грешна покупка и просто красива украса на лавицата ми с книга. Оставих я на пауза, почетох ревюта, пообмислих и когато "Сиела" обявиха ден на -50%, часът на книгата настъпи. 
    Не съжалявам нито секунда от приключението, в което 500-те страници ме впуснаха. Съжалявам единствено, че ще трябва да си почакам толкова дъъълго за продължението. 
      Още в самото начало, авторът ни запознава с разпокъсвания свят на Норта, с динамиката на ежедневието в живота на една крадла, с лоялността към семейството и предаността към най-добрия приятел. Първите глави представят друга реалност, в която ценностите, моралните качества и способностите се определят по цвета на кръвта ти. Светът е разделен на две: среброто е синоним на лукс, пиршества, възвишеност, а червеното е цветът на робския труд, недоимъкът, тоталната липса на надежда, че може да е по-добре. Среброто управлява и диктува, червеното изпълнява и попива. Ярко разграничени са и са невъзможни за преплитане.
        До момента, в който Мер Бароу не се появява. Тя е тази, която олицетворява революция - носи в алената си кръв сребърната дарба да създава, контролира, унищожава с мълнии. Тя е мутация, тя е изключение, тя мрази среброто. Още повече мрази, факта, че под финия грим, тежките бижута и лилавите рокли, се превръща в една от враговете си. 
       

    Осъдена да бъде годеница на принц Мейвън, дебната от хиляди камери в диамантения дворец, откъсната от родното си село и най-добрият си приятел, Мер бързо се увлича по бунтарската Алена гвардия, която цели да превърне този свят на разделение и несправедливост в купчина пепел. Мер се превръща в съмишленик, инициатор, катализатор на алените атаки и скоро разбира, че дори Сребърните могат да се страхуват. Едни за короната, други за историята, трети за преобърнатите си представи. Среброто също може да се сипе като брокат, тежестта на властта е непосилна за всеки, а любовта е способна да пробие каменното сърце дори на най-праволинейните пълководци. 
      Опитната малка крадла много скоро се превръща в несигурно, малко мълниеносно  момиче. Тя се оказва не само между два свята, но е и разкъсвана между два избора кого да обича, между наивността и сляпата вяра, липсата на доверие и липсата на сигурност. Поредица от прибързани решения, неопитомени емоции, нетърпение за по-добър утрешен ден, са само част от причините, които постепенно разрушават оскъдните парчета надежда, трупани и подарявани от хора, които тя едва познава. Всеки може да предаде всеки. И наистина успява. 

"Той винаги ще избира теб."


"Веднъж ти казах, че трябва да пазиш сърцето си.
Трябваше да ме послушаш"

     Ако все още не сте я прочели, не знам какво чакате още! Просто го направете, защото обещавам предстои ви грандиозно приключение - толкова динамично, превратно, бурно, че сърцето ви ще прескача през целия спринт и няма да иска да спре дори за кратка почивка. Всепоглъщаща история, достоверни герои, ужасяващи сцени на несправедливост, болезнени загуби и разочарования и то-о-о-о-о-о-лкова много любов. Непотърсена любов, непопитана любов, незапочната любов, наистина любов. Истински коктейл от емоции.
      Ако мога да направя най-кратко резюме на сюжета, може би "Алена кралица" е книгата, която би изглеждала, ако "Игрите на глада" срещнат поредицата "Изборът". Немалко пъти се открих изгубена в световете, които си бях изградила и за двете фантастики, че се запитах къде са Максън или Катнис. 
       Въпреки това книгата носи свой собствен емоционален заряд и те разпокъсва на всяко стъпало, което героите изкачват напред към достигането на великите си постижения. Любимата ми част остава, че мога най-спокойно да призная, че това беше първата книга, в която любовният триъгълник (четириъгълник), не беше движещата сила. Сякаш акцентът остана върху другите дела, сякаш имаше прекалено много случващо се и заинтригуващо, че да ми остане време да си избера коя двойка да подкрепям. Още по-странното е, че на края на цялата история, мога спокойно да видя и Мейвън, и Кал, и Килорн като половинки на Мер. Прекалено много обстоятелства има, които пречат на трезвата преценка за това кой е най-подходящ за нея. Любими са ми и обърканите, пълни с недостатъци изградени герои. Няма нито един герой в цялата книга, който да е описан като перфектния. Всички са малко увредени, малко несигурни, малко незавършени. Това ме прави още по-любопитна за продължението.


Той знае, че потъвам бързо като камък, 
който попада в реката.
 И иска да се удави
 заедно с мен.



      Светът, представен от Виктория Айвярд, е прекрасно построен, с такава лекота мога да начертая границите му, че почти вярвам, че е истински. Сцените с битките са едни от най-добре описаните някога за литературата. Майсторски натрупващо се напрежение, кулминационни моменти, които могат да те оставят разтреперан. Каузи, заслужаващи битка, отстояване на характери и позиции, великолепни сюжетни обрати. Всичко, тази книга си имаше всичко.
        Хайде, изгрейте червени като зората. ((: 




Искате да основа цялата си операция, цялата революция върху някаква тийнейджърска любовна история?! Не мога да повярвам в това.


You Might Also Like

0 коментара