Дневни нощници

22:38


До късно слушах,
как стъпките ти оглушават тишината на
целия, вчерашен ден.

Чаках
да те срещна в антрето,
ей, така – на разсъмване,
по любимата нощница,
прилежно пазена в скрина
със спомени.

Онази, която обичаше
в два сутринта –
навсякъде,
другаде:
в стаята.

Стига да не беше отгоре ми.

Успах се, проспивайки изгрева.
умаляла да чакам.

Утрото пристигна
към два следобед 
с болка от ляво
и непотърсена вест.

Че те е нямало цялата вечер,
горейки мостове,
строейки стени,
бариери,
прегради.

Отдалечавал си
мен от теб на хиляди километри.
Там, където 
заедно
римува
разделени. 

You Might Also Like

0 коментара