Приказка за лека нощ

23:36




Беше просто приказка за лека нощ,
която тя слушаше през сънливи очи,
докато сестра й милваше дланта й,
а мама се полюшваше на стола.

Заспиваше между магията и фактите,
убедена в съществуването
на този огромен свят, за който слушаше,
скрит сред звездите.

Като малко момиче, тя четеше.

Да избяга от реалността,
на която някак,
всякак,
не принадлежеше.

Мечти и поеми.
Замъци и непознати земи.
Убежища сред листи и моливи,
домове от хартия.

Живееше в истории, прииждащи в ума й,
с карети, с фанфари, с романтизъм.
Тя беше кралица, беше боец,
беше спасител.

Докато реалността не се сгромоляса отгоре й,
прекъсвайки прегръдката с приказките.

Проклети томове.
Тежат.

Силата не се измерва в единици.
Любовта никога не е достатъчна.
Добрите губят.
Злодеят печели.

Клаустрофобия е, когато си затиснат
от толкова много очаквания
и изгубени светове.

Преди да се откаже,
тя опита.

Преобърна глобуса, за да открие уединение.
Само за да си помечтае за малко.
По много.
За онези светове.

Не намери уединение.
А книгите от детството,

доказващи, че слабостта единствено увеличава силата.
и че в отчуждеността е живяло кураж.

Светът е бил пред нея.
По-наситен от мастило,
по-шумен от ренесансов двор.

Не е било приказка за лека нощ.
Било е истина.

И най-накрая тя
живее. .


You Might Also Like

2 коментара