Ами ако заблестиш?
15:59
Калейдоскоп от спомени,
еуфория на цветовете,
дъга на емоции,
причина за сезоните.
Пристъпваш с наметало,
от бримки извезано.
Закърпено доста, със шевове-
любов.
Несигурна,
толкова плаха.
А не знаеш.
Че вятърът развява пелерината ти,
а след погледа, ухае на любов.
Поради теб.
Заради теб.
Защо се страхуваш от грешки,
щом земята пази ти стъпките?
На нея най ѝ е нужен досегът ти.
Създадена от чудесата.
За да правиш чудеса.
Разреши
- на света
- да те види.
Както те е създал –
от мечти и триумфи,
от прашинки и грешки.
Вселената вече те е направила така.
Родилата те е за да сияеш.
Затова ѝ позволи.
Затова си позволи.
0 коментара