End of summer book tag

13:56


End of summer book tag

            Краят на лятото наближава и макар че за мнозина това са лоши новини, за мен е единствено вдъхновение. Обожавам края на август и началото на есента и с трепет очаквам най-хубавите четири месеца от годината.

            Затова и реших да изпратя книжното лято с този таг, който обобщава слънчевите ми емоции и най-запомнящите се моменти с книга в ръка. Наместих тринадесетте асоциации по начина, по който кореспондират с моите идеи за лятото и искрено се надявам да ви харесат и да ги пригодите към себе си.

            Първите тагове изпращам до – Ева, Мари, Теди, Павлина, Ади и Юли.  

1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.

            Тук определено вписвам „Короната” на Кийра Кас. С нетърпение чаках да се прибера от Великобритания, за да мога да я прочета. Друг е въпросът, че очаквах малко повече от нея. Повече за ревюто ми тук.

2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.

            „Елинор и Парк” на Рейнбоу Роуъл. Мисля, че беше края на юли месец и един от най-уютните дни през това лято: събудих се, изпих сутрешното си кафе, зачетох книгата и към шест и половина следобед, вече беше прочетена. Натъкнах се на един много специален цитат именно от нея:

„Не беше хубава.
Беше като произведение на изкуството,
от което не се очаква да е красиво,
а да те накара да почувстваш нещо”

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.

            Неподражаемата „Илумине” на Ейми Кауфман и Джей Кристоф. Почти месец след прочитането ѝ, а аз все още помня заряда на редовете ѝ. Толкова се вълнувам за продължението, че само мисълта за него, ми образува пеперуди в стомаха. Отново и отново бих избирала вечери прекарани с тази книга пред това да се събирам с приятели. :D

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.
           
            Това лято не пътувах много из България, ако не броим тозимесечния ми десетдневен престой в София (където признавам си, не прочетох нито един ред от заплануваните ми две книги). Въпреки това, пътувах до много от плажовете край Варна и най-съществен спомен ми остана четенето на „Самодива” от Краси Зуркова.

5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.

            Предвид предварителните ми високи очаквания за книгата, It ends with usна Колийн Хувър не започна по най-убедителния начин. Въпреки това, от лоялност и любопитство, се амбицирах да продължа с книгата, докато не разбера за какво е цялата шумотевица. Добре, че останах до края с нея. Това е едно от най-добрите ми литературни попадения през това лято.

6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.
            Определено книгата, която в момента чета и с която ще изпратя последния истински летен месец – „Стъкленият меч” от Виктория Айвярд. Цялата атмосфера на книгата е студена, а в комбинация със сцените на ледени води и студени морета, наистина си е охлаждащо четиво за жарките дни на лятото.

7.  Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.

            Може би най-разочароващата книга това лято беше The problem with forever на Дженифър Арментроут. Хипнотизиращо цветната корица и ревютата в goodreads веднага ме развълнуваха и ме накара да прочета историята. Въпреки очакванията, книгата ми беше мудна, лишена от всякаква динамика и никак, ама никак не ми хареса.

8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.
           
            Тук вписвам една книга от преди две лета, която така и не мога да преживея все още – „Другата Болейн” на Филипа Грегъри. Исторически роман, от който очаквах толкова много, че просто не можех да спра да чета и да се примиря, че това не е моята чаша с чай. Буквално прекарах два месеца от лятото в опити да я довърша и да я прочета. Така и не успях.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.

            Връщам се в миналото лято и веднага споменавам „Ние, лъжците” на Е. Локхарт. Тъкмо бях свършила двудневната си смяна на работа и реших да си купя новата книга на Егмонт и само за един ден преживях цяла палитра от емоции. Бях изненадана, натъжена, меланхолична, заинтригувана и все още пазя хубави спомени от книжката.

10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.

Имаш само един живот
 и всъщност е твой дълг
 да го изживееш
по най-добрият възможен начин”

- „Аз преди теб” на Джоджо Мойс

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.
           
            Сборникът с разкази „Летни дни, летни нощи”. Само докато гледах корицата и бях готова да си представям необходени плажове, скрити лагуни, бонфайъри, закътани планинско-речни места, пълни със смях компании, първа любов и онова чувство „we will be forever young. Сериозно! Само от една корица. Мисля, че мечтите ми и фантазиите ми бяха доста по-експлодиращи в съзнанието ми и заради това повествованието малко ми убягна и всеки следващ разказ ми се струваше чужд и дистанциран. :D

12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.

            Трилогията на Ерин Уат, от която са излезли двете книги „Хартиена принцеса” и „Нараненият принц” (Paper princess/Broken prince). Дори не ме карайте да започна да ви обяснявам с какво вълнение разгръщах страница след страница и с каква непримиримост се борих с достойната-за-сапунки-логика на книгите. И въпреки това – емоцията, двойката, вълнението бяха единствени по рода си това лято. Нямам търпение и за последната част!

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.

            „След теб” на Джоджо Мойс. Цялостно погледнато книгата не ми хареса толкова и намирах доста излишни моменти в историята. Някои глави вървяха много бавно. Въпреки това не мога да отрека, че причината да е една от най-запомнящите се книги това лято, е свързана именно с вдъхновяващия край на историята и поуката, която носи. Щастлива съм, че склоних да прочета продължението, определено ми заговори за повече причини да обичам живота.


            Това е!

            Надявам се да прочета и вашите обобщения за начина, по който любимите ви летни четива са ви повлияли.  (: 

You Might Also Like

0 коментара