Не,
нямам ни
най-малко против.
Да
оставяш –
белези от
целуване,
синини от
докосване,
отворени рани =
обичане.
Обичай ме.
Лаконично,
цинично,
неприлично.
Лично,
запознай се –
с бенките, с
луничките,
с
несъвършенствата
по моята кожа.
Oставяй
следи =
изгорели вечери,
с пламтящи пръсти
и пъстри
отпечатъци.
Не,
и тя няма ни
най-малко против.
Да
ми бъде закрила,
скрила,
укрила
мен самата =
душата –
омастилената с
грешки.
От
непредпазване.
От
преждевременно обичане.
Не обичай ме
като другите,
допуснатите
навътре,
заради които е
прашно,
празно,
омразно.
Обичай
единствено кожата.
Позволявам
първичното.
Току-виж си се превърнал,
в първата ми
споделена,
незаслепена,
сплотена
любов.
