Когато бях с теб
20:38
Обувам високите обувки. Онези, които надвикваха твоите и тропаха по тротоарите по време на първата ни среща. В онзи дъждовен
следобед. Когато бях с теб.
Рисувам точно два слоя червило върху
устните си. От онова с ягодовия аромат,
което побърза да изтриеш с първата целувка. Първата ми целувка. Когато бях с
теб.
Слагам три на брой фиби в косата си и
къдря кичурите си на букли. Досущ като онзи купон, когато ме гъделичкаше в
дрешника и през смях разроши цялото старание на прическата ми. Направена нарочно,
когато бях с теб.
Поставям на врата си медальонът със
сребърното сърце. Онзи, който ми подари за шестте месеца заедно. Същият, който
след това носих четири години, осем месеца, две седмици и един ден. Когато бях
с теб.
Изливам целият парфюм отгоре си, че
почти се задушавам от облака аромат. Викам дъха ти отгоре ми, дъха ми отгоре ти.
И първият път. Когато бях с теб.
Вглеждам се в огледалото, за да потърся
познайница. Себе си, когато бях с теб.
Не познавам се. Когато бях с теб.
Друга съм. От когато бях с теб.
Връщах се. Давах ти. Докогато бях с
теб.
Никога не ми е било непознато да те обичам
в продължително време.
Дори много, след когато бях с теб.
А сега – докато ме чакаш, докато гледам
колко влюбен си още, докато държиш ръката ми, докато се навеждаш за обичане.
Чудя се?
Защо въпреки, че съм навлякла цялата ни
история по себе си, напоила съм се в сантименталност от глава до пети и
плачевно се опитвам да извикам любовта ми –
няма я.
Няма ме.
Има теб.
Зачакан.
0 коментара