Обикновените неща
23:02
Обикновените
неща
да се
събудим сутрин, за да се сгушим на топло,
да спрем
алармата на будилника
и да проспим
сутрешните часове.
По обяд да
си изпием кафето,
а студът
навън да изпива усилието
да стоим по
отделно.
Да броим
листата на прииждащата есен,
луди и боси,
да събираме падащите от тях.
После да се
сгреем,
почти като
топъл душ в 2 на обяд.
Да закусим
по никое време,
да смутим и
часовници, и сезони,
и есента да
стане лято,
щом в очите
ти засияе
усмивката на
моите.
Да разхвърлим
карти по леглото,
да е глупав
пасианса,
да са дълги
пътеките,
начертани в
мечтание.
Да отворим
прозореца към 00:00,
да ти
честитя новия ден,
и да ми
обещаеш,
че един ден
ще ме заведеш на луната.
Да ти кажа,
че друго ми е достатъчно –
от всеки
делник да ми правиш неделя.
Да ме
иронизираш, докато казваш
„и аз не
деля”.
В
остроумието ти да открия.
Всички тези
обикновени неща,
които правят
азитинеобикновени.
(И аз не
деля).
0 коментара